2 Corinthians 12

1 ^a Д а се хваля, не ми е за полза, а при все това ще мина към видения и откровения Господни.

2 Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе.

3 И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае) ,

4 че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори.

5 С такъв човек ще се похваля; но със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи.

6 Ако пък поискам да се хваля, няма да бъда безумен, защото ще кажа истина; но аз се въздържам, да не би някой да помисли за мене повече, отколкото вижда в мене, или чува от мене.

7 И, за да се не превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям.

8 Затова три пъти молих Господа, да го отстрани от мене.

9 ^b Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.

10 Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен.

11 Станах безумен с хвалбите си: вие ме принудихте. От вас трябваше аз да бъда препоръчван, защото в нищо не съм по-долен от върховните апостоли, ако и да съм нищо.

12 Белезите на апостол се показаха на дело сред вас във всяко търпение, в личби, чудеса и сили.

13 ^c Защото, по какво сте останали по-долни от другите църкви, освен по това, дето аз сам не ви дотегнах? Простете ми тая вина.

14 ^d Ето, трети път се готвя да дойда при вас, и няма да ви дотегна; понеже аз търся не вашето, а вас: не децата са длъжни да събират богатство за родителите, а родителите за децата.

15 ^e На драго сърце ще жертвувам и сам ще се пожертвувам за душите ви, при всичко, че, обичайки вас извънмерно, съм помалко обичан от вас.

16 Да кажем, аз не ви отегчих, но, бидейки хитър, с лукавство вземах от вас.

17 ^f Да не би чрез някого от ония, които изпращах при вас, да съм ви изкористил?

18 Аз помолих Тита и пратих с него едного от братята: да не би Тит. да ви е изкористил в нещо? Не в същия ли дух ходихме? Не по същите ли стъпки?

19 ^g Пак ли мислите, че се оправдаваме пред вас? Ние говорим пред Бога, в Христа, и всичко това, възлюбени, за ваше назидание.

20 Защото страхувам се, да не би, кога дойда, да ви намеря не такива, каквито желая; също и вие да ме намерите такъв, какъвто не желаете: да не би да има у вас раздори, завист, гняв, свади, клевети, клюкарство, гордост, бъркотии,

21 да не би пак, кога дойда, да ме унизи у вас моят Бог и да оплаквам мнозина, които са съгрешили преди и не са се покаяли за нечистотата, блудството и разпътството, що са вършили.